Варненецът с хосписа с тъжно-иронично писмо до Общината: Аз съм един тъжен човек, живеещ на една тъжна улица
Варненецът Марин Урумов, за който Varna24.bg през вчерашния ден заяви, че иска да подари парцела си в с. Константиново за построяването на хоспис е изпратил наскоро прочувствено писмо до Община Варна с искане да бъде асфалтирана улицата, на която живее в селото.
За медията ни той изясни: "От години повеждам битка с институциите (по-конкретно с Община Варна) улиците в селото да се асфалтират. Имам пред тип, че най-малко 30-40 % не бяха асфалтирани, а след наводнението, и част от асфалтираните също към този момент не са. Имам едно тъжно-иронично писмо, в което имам предвид нехайството в Голяма община, към проблемите на селото и съм подхванал подписка за преименуване съответно на нашата улицата от улица "Хан Аспарух " в улица "ГЕРБ ", показа Урумов, който даде и писмото.
Публикуваме го без редакторска интервенция: "Аз съм един печален човек, живеещ на една тъжна улица, в едно тъжно село - Константиново, в нашата тъжна страна. Страната ни е населявана от тъжния ни народ, на който числя се и аз. Улицата е тъжна тъй като е зима, селото е тъжно тъй като улиците му са разрушени, а народът е печален, тъй като е безпаричен и лъган... Или най-малко аз съм печален за това.
Аз съм дребен човек и упованията ми не са огромни... Искам единствено някой да асфалтира улицата ми... Ако можех, бих го направил и самичък... Въпреки налозите, които заплащам... Бих го направил! Но не мога... Онова, което успяхме да създадем всички тъжни хора живеещи на тази улица, беше единствено да съберем малко пари, купим и поставим трошляк и го валираме...
Не е доста, видяно от страни, само че го направихме. С наши пари... Различни от парите за налози... Това дето не беше доста, се оказа и напълно незадоволително, тъй като още след първият по-силен дъжд, улицата ни още веднъж замязя на такава от времената на основаването на страната ни... Тя по този начин се и споделя - улица "Хан Аспарух "...После пристигна и Големият проливен дъжд и наводнението в селото ни през 2016г., за което несъмнено сте чували. Тогава и доста други улици бяха изровени от стихията и останали без асфалт. Тогава видях онлайн и кмета на Варна - Иван Портних. Хубаво момче, българче, въпреки и с малко съветско родословие, и може би и поради него не беше по този начин печален, като нас, другите българи... Но пък него може и никой да не го е лъгал... Не знам! Та... Все тогава, той едно хубаво така приказва пред нас и медиите, на фона на камионите и багерите, с които беше пристигнал, че надеждицата пропълзя в душите ни и най-малко за малко ни стопи тъгата. "Ще оправим улиците - вика - Правителството и общината ще провиснал пари. Ето, повеждам техника да почисти деретата и съборените мостове... " Абе две думи няма, хубаво приказва момчето, и едно така уверено и несъмнено... Аха-аха да му повярва човек... Ама ние, не сме вчерашни!
Нас доста са ни лъгали и за туй - почитание всекиму, доверие никому!
После кмета си отиде по живо, по крепко, а след някой и различен ден след него си потеглиха камионите и багерите. Останаха единствено разрушените улици и остарялата ни горест, увеличена от новите неистини... Вече втора година...Ама думата ми беше за друго. Още преди този момент, с комшиите направихме молба и подписка да асфалтират улицата ни, заведохме я в кметството, от където по каналния ред да се изпрати на кмета в Голямата община на Варна. Зер, читаво момче наподобява, може пък да намерения за селото, освен за себе си, като другите, и нима отпусне някой лев за двеста-триста метра асфалт, дето са нужни на улицата ни.
Направихме подписката, входирахме я в кметството ни и... Толкоз! Пак две години време от тогаз... Питах неотдавна в кметството какво става с молбата. В общината във Варна била...
Тогава и там отидох, в ролята си на пострадал селяндур, жител на общината и поданик, пък и длъжник на част от заплатата кметска, но... Не можах да се срещна с него! Виж с една секретарка приказвах.... Хубава една такава, разбрана жена... Изпрати ме небрежно, и даже ми се усмихна...
После чак, не по каналния ред, разбрах целия път на тъжната ни молба: От нашето кметство е входирана в общината и като ръкопис от Мъртво море, била предходна първо през Марияна Парушева, след това през кмета, той я разпределил на Христо Иванов, който я препратил на Петър Гарбузов, който пък я дал на Тихомир Тимов, който в последна сметка я оставил при Иво Кутев, и в случай че не е изгубена като някое от непубликуваните евангелия от Мъртвото море, може би още е там.
Щом не мога да се срещна с кмета, ще му пиша във фейсбук, крещя си... Нали Доналд Тръмп видя от него, че и той организира предизборната си битка в обществените мрежи. Във фейсбук, крещя си, нима ми отговори. И му пиша... Така и по този начин, кмете, мина толкова време от наводнението в селото ни, на 15 километра сме единствено от Варна, множеството работим в града, и щем, не щем, но и заплата ви плащаме, та... Идвам си най-после на думата - к`во става с ремонта на улиците ни, запитвам.
Аз така, за едни тъжни хора се интересувам, освен за себе си, значи... И нищо! Медийна единствено тишина, като че ли галактическа някаква... А пък какви думи са били още преди изборите като е идвал в селото ни, и след това след наводнението - туй ще създадем, другото, третото... Взе да ме хваща гняв, като си спомних, и отново пиша, но този път копирам и споделям поста си с всички. Чак тогава получих отговор - на 6-ти януарий лани. В 2017-то лето господне: "Чакаме решение на комисията (Аха! Комисия някаква дори имало...), в случай че от там не провиснал пари, общината ще даде " "Обещано!!! " Връщам му отговор аз, в жанр а ла "Приятно ми е, Мавриков " и... Обещано, но не е завещано! Ни комисия, ни пари, ни асфалт, към този момент цяла година. А като мина годината, неотдавна отново му писах. Напомних му отново, че е наш, национален готован, че заричане е дал, само че колкото от починалия ми прародител получих писмо, толкоз отговор и от живия кмет на Варна.
Най-тъжно ми стана, щом разбрах, че тази улица, нашата си, "Хан Аспарух ", по документи, значи, била даже асфалтирана... А пък тя горката, в живота си не е и вдъхвала мирис на асфалт. Така ми дожаля за улицата ни, че в сърцето ми я видях като квинтесенция, значи, на автомагистралите ни - сякаш се построяват, а се оказва, че асфалтът или го няма, или парите са усвоени, само че работата не е свършена. Така се и роди концепцията да преименуваме улицата ни в "Улица ГЕРБ ", тъй като се води асфалтирана, а асфалтът и е откраднат още преди да е комплициран... Дейвид Копърфийлд и мистер Сенко, ряпа да ядат!
Та в този момент събираме подписка, за преименуването и...
Дълго умувахме улицата на името на "Бойко Борисов " ли, като най-големият труженик за построяването на автомагистрали да желаеме да бъде преименувана или на улица "ГЕРБ ".
Сега... Заради фермата за щрауси в края на улицата и това, че кметът, нагледно казано, зарови глава в пясъка, с цел да не чува проблемите ни, имаше концепция да желаеме и "Иван Портних " да я именуваме, само че след това се отказахме. Може да сме лъгани, небогати и тъжни, само че най-малко сме необятно скроени, бързо се помиряваме и прощаваме... Като всички българи.
Та в този момент събираме подписката... Подкрепете ни!
Поздрави!
Бай Марин Урумов от село Константиново. "
За медията ни той изясни: "От години повеждам битка с институциите (по-конкретно с Община Варна) улиците в селото да се асфалтират. Имам пред тип, че най-малко 30-40 % не бяха асфалтирани, а след наводнението, и част от асфалтираните също към този момент не са. Имам едно тъжно-иронично писмо, в което имам предвид нехайството в Голяма община, към проблемите на селото и съм подхванал подписка за преименуване съответно на нашата улицата от улица "Хан Аспарух " в улица "ГЕРБ ", показа Урумов, който даде и писмото.
Публикуваме го без редакторска интервенция: "Аз съм един печален човек, живеещ на една тъжна улица, в едно тъжно село - Константиново, в нашата тъжна страна. Страната ни е населявана от тъжния ни народ, на който числя се и аз. Улицата е тъжна тъй като е зима, селото е тъжно тъй като улиците му са разрушени, а народът е печален, тъй като е безпаричен и лъган... Или най-малко аз съм печален за това.
Аз съм дребен човек и упованията ми не са огромни... Искам единствено някой да асфалтира улицата ми... Ако можех, бих го направил и самичък... Въпреки налозите, които заплащам... Бих го направил! Но не мога... Онова, което успяхме да създадем всички тъжни хора живеещи на тази улица, беше единствено да съберем малко пари, купим и поставим трошляк и го валираме...
Не е доста, видяно от страни, само че го направихме. С наши пари... Различни от парите за налози... Това дето не беше доста, се оказа и напълно незадоволително, тъй като още след първият по-силен дъжд, улицата ни още веднъж замязя на такава от времената на основаването на страната ни... Тя по този начин се и споделя - улица "Хан Аспарух "...После пристигна и Големият проливен дъжд и наводнението в селото ни през 2016г., за което несъмнено сте чували. Тогава и доста други улици бяха изровени от стихията и останали без асфалт. Тогава видях онлайн и кмета на Варна - Иван Портних. Хубаво момче, българче, въпреки и с малко съветско родословие, и може би и поради него не беше по този начин печален, като нас, другите българи... Но пък него може и никой да не го е лъгал... Не знам! Та... Все тогава, той едно хубаво така приказва пред нас и медиите, на фона на камионите и багерите, с които беше пристигнал, че надеждицата пропълзя в душите ни и най-малко за малко ни стопи тъгата. "Ще оправим улиците - вика - Правителството и общината ще провиснал пари. Ето, повеждам техника да почисти деретата и съборените мостове... " Абе две думи няма, хубаво приказва момчето, и едно така уверено и несъмнено... Аха-аха да му повярва човек... Ама ние, не сме вчерашни!
Нас доста са ни лъгали и за туй - почитание всекиму, доверие никому!
После кмета си отиде по живо, по крепко, а след някой и различен ден след него си потеглиха камионите и багерите. Останаха единствено разрушените улици и остарялата ни горест, увеличена от новите неистини... Вече втора година...Ама думата ми беше за друго. Още преди този момент, с комшиите направихме молба и подписка да асфалтират улицата ни, заведохме я в кметството, от където по каналния ред да се изпрати на кмета в Голямата община на Варна. Зер, читаво момче наподобява, може пък да намерения за селото, освен за себе си, като другите, и нима отпусне някой лев за двеста-триста метра асфалт, дето са нужни на улицата ни.
Направихме подписката, входирахме я в кметството ни и... Толкоз! Пак две години време от тогаз... Питах неотдавна в кметството какво става с молбата. В общината във Варна била...
Тогава и там отидох, в ролята си на пострадал селяндур, жител на общината и поданик, пък и длъжник на част от заплатата кметска, но... Не можах да се срещна с него! Виж с една секретарка приказвах.... Хубава една такава, разбрана жена... Изпрати ме небрежно, и даже ми се усмихна...
После чак, не по каналния ред, разбрах целия път на тъжната ни молба: От нашето кметство е входирана в общината и като ръкопис от Мъртво море, била предходна първо през Марияна Парушева, след това през кмета, той я разпределил на Христо Иванов, който я препратил на Петър Гарбузов, който пък я дал на Тихомир Тимов, който в последна сметка я оставил при Иво Кутев, и в случай че не е изгубена като някое от непубликуваните евангелия от Мъртвото море, може би още е там.
Щом не мога да се срещна с кмета, ще му пиша във фейсбук, крещя си... Нали Доналд Тръмп видя от него, че и той организира предизборната си битка в обществените мрежи. Във фейсбук, крещя си, нима ми отговори. И му пиша... Така и по този начин, кмете, мина толкова време от наводнението в селото ни, на 15 километра сме единствено от Варна, множеството работим в града, и щем, не щем, но и заплата ви плащаме, та... Идвам си най-после на думата - к`во става с ремонта на улиците ни, запитвам.
Аз така, за едни тъжни хора се интересувам, освен за себе си, значи... И нищо! Медийна единствено тишина, като че ли галактическа някаква... А пък какви думи са били още преди изборите като е идвал в селото ни, и след това след наводнението - туй ще създадем, другото, третото... Взе да ме хваща гняв, като си спомних, и отново пиша, но този път копирам и споделям поста си с всички. Чак тогава получих отговор - на 6-ти януарий лани. В 2017-то лето господне: "Чакаме решение на комисията (Аха! Комисия някаква дори имало...), в случай че от там не провиснал пари, общината ще даде " "Обещано!!! " Връщам му отговор аз, в жанр а ла "Приятно ми е, Мавриков " и... Обещано, но не е завещано! Ни комисия, ни пари, ни асфалт, към този момент цяла година. А като мина годината, неотдавна отново му писах. Напомних му отново, че е наш, национален готован, че заричане е дал, само че колкото от починалия ми прародител получих писмо, толкоз отговор и от живия кмет на Варна.
Най-тъжно ми стана, щом разбрах, че тази улица, нашата си, "Хан Аспарух ", по документи, значи, била даже асфалтирана... А пък тя горката, в живота си не е и вдъхвала мирис на асфалт. Така ми дожаля за улицата ни, че в сърцето ми я видях като квинтесенция, значи, на автомагистралите ни - сякаш се построяват, а се оказва, че асфалтът или го няма, или парите са усвоени, само че работата не е свършена. Така се и роди концепцията да преименуваме улицата ни в "Улица ГЕРБ ", тъй като се води асфалтирана, а асфалтът и е откраднат още преди да е комплициран... Дейвид Копърфийлд и мистер Сенко, ряпа да ядат!
Та в този момент събираме подписка, за преименуването и...
Дълго умувахме улицата на името на "Бойко Борисов " ли, като най-големият труженик за построяването на автомагистрали да желаеме да бъде преименувана или на улица "ГЕРБ ".
Сега... Заради фермата за щрауси в края на улицата и това, че кметът, нагледно казано, зарови глава в пясъка, с цел да не чува проблемите ни, имаше концепция да желаеме и "Иван Портних " да я именуваме, само че след това се отказахме. Може да сме лъгани, небогати и тъжни, само че най-малко сме необятно скроени, бързо се помиряваме и прощаваме... Като всички българи.
Та в този момент събираме подписката... Подкрепете ни!
Поздрави!
Бай Марин Урумов от село Константиново. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ